За химна “Върви, народе възродени...”

На 15 май 1892 г. Стоян Михайловски - учител по музика в Русе, написва стихотворението “Кирил и Методий” като проект за български всеучилищен химн. Същата година то е отпечатано в сп. “Мисъл” в Русе. Стихотворението става известно през 1901 г., когато в навечерието на празника на светите равноапостоли Кирил и Методий (11 май, стар стил) Панайот Пипков - учител по пеене в Ловеч - написва музика към текста. Оттогава стихотворението става празничен химн на българската писменост и култура, известен като “Върви, народе възродени...”

Св. св. Кирил и Методий (Върви, народе възродени!)

Автор: Стоян Михайловски

Върви, народе възродени,

към светла бъднина върви,

с книжовността, таз сила нова,

ти чест и слава поднови!

Върви към мощната просвета!

В световните борби върви,

от длъжност неизменна воден -

и Бог ще те благослови!

Напред! Науката е слънце,

което във душите грей!

Напред! Народността не пада

там, гдето знаньето живей!

Безвестен беше ти, безславен!

О, влез в историята веч,

духовно покори страните,

които завладя със меч!

Тъй солунските двама братя

насърчваха дедите ни...

О, минало незабравимо,

о, пресвещени старини!

България остана вярна

на достославний тоз завет -

в тържествованье и в страданье

извърши подвизи безчет...

Да, родината ни години

пресветли преживя, в беда

неописуема изпадна,

но върши дълга си всегда!

Бе време, писмеността наша

кога обходи целий мир;

за всесветовната просвета

тя бе неизчерпаем вир.

Бе и тъжовно робско време...

тогаз балканский храбър син

навеждаше лице под гнета

на отомански властелин...

Но винаги духът народен

подпорка търсеше у вас,

о, мъдреци! През десет века

все жив остана ваший глас!

О вий, които цяло племе

извлякохте из мъртвина,

народен гений възкресихте -

заспал в глубока тъмнина.

Подвижници за права вяра,

сеятели на правда, мир,

апостоли високославни,

звезди върху славянский мир,

бъдете преблагословени,

о вий, Методий и Кирил,

отци на българското знанье,

творци на наший говор мил!

Нек името ви да живее

във всенародната любов,

речта ви мощна нек се помни

в славянството во век веков!

Русе, 1892 година